Първите стъпки на кабинета "Радев"

Кои бяха първите конкретни стъпки на новата власт в България и какво казват те? Макар по някои въпроси да се прокрадват съмнения, стартът на новото управление е като цяло по-скоро обнадеждаващ, смята Даниел Смилов.

Правителството "Радев" започна своята дейност с фокус върху високите цени и промените в съдебната сфера и борбата срещу корупцията. Важен акцент е европейската и външната политика на новия кабинет - и за нея има индикации, макар че тя изглежда умишлено оставена на заден план в първите дни. Конкретните мерки и първи стъпки са следните:

Визитата на Радев в Берлин

Това е добро решение, което подчертава традиционните връзки и желанието на България да е близо до "сърцето" на Европа. Следващите визити са също в европейски столици, което като символ изключва някакъв "евроизолационизъм".

Изпращане на посланик, а не министър на срещата Б-9 на НАТО

В Букурещ, където се обсъжда сигурността на източната част на ЕС и НАТО, България бе представена на по-ниско ниво от останалите държави. Извинението, че сме заети с по-важни неща, не е убедително. България подкрепи декларациите и другите заявки на форума, което е добре. Но все пак това е сигнал, че страната ще търси нюанси и дори може да не участва в инициативи за засилено сътрудничество в областта на отбраната. Което не е добре.

Първи Съвет на ЕС за външната министърка Петрова-Чамова

Сигналите от тази среща бяха по-скоро за приемственост в политиката на България по отношение на Украйна, санкциите срещу Русия и други въпроси. Затвърждава се впечатлението, че България не би блокирала общи европейски инициативи в областта на външните работи, но когато има вътрешно деление в ЕС, има вероятност да застава на позиции, които са по-изгодни за Русия.

Кандев остава главен секретар на МВР

Това е добро решение, което показва желание за извеждане на професионализма на преден план. Дано да не е просто ход, който да направи невъзможно привличането на Кандев в евентуална президентска двойка за изборите наесен.

Парламентарни временни комисии

Позицията, че от такива комисии няма смисъл, е незащитима. Те неслучайно са признати като легитимен и ефективен инструмент навсякъде по света. Смисълът им е да разследват казуси - като имуществото на Пеевски, "Джуджетата", "Нотариуса" и т.н., които другите институции не разследват или има сериозни съмнения в действията им. Точно парламентът е призван да направи нужната проверка и най-малкото да изнесе информацията. Досега тези комисии бяха неефективни, защото ГЕРБ и ДПС (с патерици като ИТН) имаха винаги блокираща квота и направо мнозинство в парламента. Интересно е защо сега, когато за пръв път тези партии нямат мнозинство, Радев се отказа от комисиите. В такава ситуация няма как да бъде избегнато в публичното пространство да се изказват съмнения за някакъв вид договорка с Борисов и Пеевски.

Охраната от НСО на Борисов и Пеевски

Хубаво е, че е свалена, но самият факт, че те са я ползвали толкова дълго време без реално основание, трябва да се разследва и да се търсят отговорни за това безобразие. Щом необходимостта от тази охрана отпадна веднага със смяната на властта, това логически може да значи само едно от следните две неща. Първо, свалянето на охраната е политически мотивирано и неоправдано. Второ, ползването на охраната толкова дълго време е било политически мотивирано и неоправдано. Второто е по-вероятно, но в този случай мнозинството трябва да разследва службите и процедурите, по които тази охрана е била давана. В крайна сметка става дума за милиони, които данъкоплатецът е давал на Борисов и Пеевски, за да се перчат с антураж. Ето един добър въпрос за временна парламентарна комисия.

Предложени промени в Закона за съдебната власт и ВСС

Тук съвпадението с идеите на ПП-ДБ е голямо и като цяло е добре, че се върви към ограничаване на възможностите на ВСС с изтекъл мандат да назначава висши магистрати. Не е невъзможно да се намери и начин други организации (университети, НПО) да правят предложения за номинации за ВСС, които след това да могат да бъдат възприети от депутати. Истинските намерения на "Прогресивна България" (ПБ) в тази сфера ще станат ясни в номинационния и изборния процес. Ако заложат на безизвестни хора с неясни досега позиции, има вероятност статуквото да се възпроизведе. Затова е необходимо максимално осветяване на кандидатите (както от парламентарната, така и от професионалната квота), за да може да се избегнат скрити зависимости. Нещо повече: ПБ не повдигат въпроса, но трябва да се търси дисциплинарна и професионална отговорност на магистрати, които съвсем съзнателно си затваряха очите за закона и позволиха на Сарафов да бъде и.ф. главен прокурор много над законовите шест месеца. Това е безпрецедентен казус на уронване на престижа на съдебната власт, който, ако остане ненаказан, ще е много лошо начало за новото управление. Най-малкото, което могат да направят, е да изберат членове на ВСС, които са готови да повдигнат и разгледат подобни дисциплинарни казуси срещу Сарафов и сегашните членове на прокурорската квота на ВСС.

Смени на областни управители, полицейски шефове, назначаване на зам.-министри

Това е нещо, което е в правото на новото мнозинство. За оценка е твърде рано. При такива мащабни промени винаги ще има бомбаж, както се случи с един заместник министър на образованието. Има и други спорни назначения, но това в някакъв смисъл е нормално и очаквано. Резултатите от тази кадрова политика тепърва ще бъдат оценявани по-подробно.

Мерките срещу високите цени

Много се изприказва за тези мерки и с тях правителството рискува да създаде нереалистични очаквания у хората. Повече проверки от КЗК, онлайн референтни стойности, "справедливи цени", намаляване на надценката на големите вериги (защо само тях, като те са 60% от пазара?) и т.н. Всичко това сигурно гали нечии уши, но проблемът е, че създава и легитимни очаквания за по-ниски цени. Това няма да се случи, особено пък поради тези мерки. Цените вероятно ще продължат да растат заради реалното нарастване на доходите у нас и кризата в Ормузкия проток, както и други международни фактори. Нещо повече: увеличаването на административната тежест за вериги и магазини (отчети за ценообразуване, проверки и т.н.), ограничаването на вноса на стоки за сметка на родно производство (повече проверки на границите, повече технически изисквания за внос и т.н.), стимулирането на купуване на най-вече българско производство са все мерки, които няма да свалят, а ще вдигнат цените.

Истинските причини за инфлацията и други проблеми

Засега правителството и мнозинството всъщност не са се заели с тези причини - може би наистина им трябва време, за да го направят както трябва. Тези причини бяха споменати и по-горе. Първо, това е реалното нарастване на доходите в страната, което е нещо хубаво. То не трябва да бъде спирано или замразявано: правителството чрез бюджета би трябвало да предложи нарастване на доходите, което изпреварва инфлацията, но е все пак в рамките на изискванията на еврозоната и постепенно сваля дефицита под 3%. Няма да е лесна тази задача, но не е и толкова трудно, за да се вдига излишен шум около нея.

Второ, банките е необходимо леко да затегнат кредита за фирми и население. Това трябва да се прави внимателно, за да не се "охлади" рязко икономиката. Новото управление има по-дълъг хоризонт, така че може да изработи разсрочена във времето балансирана политика по този въпрос, да направи съответните регулации и да търси подкрепа от банковия сектор за общата линия.

Трето, съкращения на публичните разходи, които да сведат дефицита под 3%, за които важат уговорките за първите две мерки. Съкращаване на част от администрацията, разумен преглед на капиталови разходи, консервативно отношение към ББР и други звена, които традиционно са раздавали необезпечени кредити на клиентелски структури, са част от истинските мерки срещу инфлацията.

Четвърто, инфлацията засяга непропорционално най-уязвимите групи. Всъщност това е социалният въпрос, който трябва да бъде решен. От ПБ се надсмиваха на 20-те евро за гориво от кабинета "Гюров", но сега те трябва да предложат нужните мерки. Да видим какви ще са те.

Пето, ако искаме повече български плодове, зеленчуци и млечни продукти по магазините, държавата не трябва да извива ръцете на веригите да ги продават, а да направи следните неща. Две десетилетия евросубсидиите приоритетно са отивали за сектори като зърнопроизводството. Затова този сектор се разви и индустриализира, а останалите се занемариха. Пренасочването на субсидиите към другите сектори (което и сега се случва) трябва да се ускори като процес. Държавата да подпомогне зеленчукари, овощари и животновъди с инвестиции в напояването на площи и стимули за тяхното коопериране. Докато те не окрупнят своето производство, няма как да се иска от големи вериги да предпочитат тяхната продукция. Веригите не могат да сключват огромен на брой договори с малки производители без гаранции за обеми и качество. Кооперирането може отчасти да реши този проблем на колективното действие.

В заключение

Като цяло стартът на новото управление е (по-скоро) обнадеждаващ. Доста позитивно развитие е връщането на нормалния, експертен дебат в НС и публичната сфера като цяло. Снишаването на новото правителство по европейска и международна линия, комбинирано със заявки за следване на досегашния курс, е по-скоро позитивно с оглед на очакванията в русофилска посока, които предизборно се създадоха в кампанията. Мерките в областта на борбата срещу корупцията и прокарването на съдебната реформа са още на ембрионален етап - и тук има позитивни сигнали, но има и сериозни съмнения какви точно са целите на политическото мнозинство. А мерките срещу високите цени са засега по-скоро пара в свирката. Но когато влакът тръгва, редно е да се надуе и свирката.

Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.